Варна - Забележителности
Катедралата „Св. Успение Богородично”
В самото сърце на Варна се намира една от най-внушителните църкви в България. Първите хиляда лева в сметката за построяването й дал самият княз Александър Батенберг. Пак той положил и първия камък в основите на строежа, който започнал на 22 август 1880 г. по проект на одеския архитект Маас. Строителството на църковната сграда завършило през 1886 г., но тържественото й освещаване закъсняло до 1910 година.
Катедралата има три олтара. Централният е посветен на Успение Богородично, а останалите два – южният и северният, съответно на Св. Николай Мирликийски и Александър Невски.
Една от най-големите ценности на варненската катедрала са фреските, изпълнени под ръководството на проф. Ростовцев. А декорацията на патриаршеския трон и иконостасите е истински шедьовър на дърворезбата в стила на прочутата в България Дебърска школа.
Църквата „Св. Атанасий”
Храмът „Св. Атанасий” е бил някогашната митрополитска църква на Варна. Той е построен през 1838 г. върху останките на малка църква. В храма са били погребани тримата гръцки митрополити, които са служили във Варна. От 1920 г. в храма служили руски духовници, а едва през 1939 г. по настояване на митрополит Йосиф тя минава в ръцете на българското духовенство. През 1961 г. храм „Св. Атанасий” е превърнат в музей за старинни икони. Той е върнат на Българската православна църква през 1991 г.
Като истински шедьовър на църковното изкуство се приема иконостасът, носещ почерка на майстори от Тревненската школа. В орнаментиката на храма изобилстват флорални и анималистични елементи. Празничният ред икони над олтара са 28 и са особено впечатляващи. Освен 12-те традиционни празнични сцени, като Благовещение и Рождество Христово например, тук са изобразени и моменти от живота на Св. Богородица и други светии.
Археологическият музей във Варна
Разположен е в прекрасната сграда на бившата Девическа гимназия. Посетителите могат да се насладят на изключително ценни експонати, свързани с античната тракийска култура, произведения на славянската и прабългарската керамика, накити от средновековието и др. Гордост за всеки европейски музей е богатата колекция от надгробни релефи. Сбирката от икони позволява на ценителите да се докоснат до истински шедьоври на възрожденската иконопис от цяла България, най-старите от които датират от XVI в.
Безспорно най-голям брой посетители привлича експозицията на най-старото обработено злато в света (IV хил. пр.Хр.). Находката е от около 2000 предмета от почти чисто 23,5-каратово злато с общо тегло около 5,5 кг. Тя съдържа златни огърлици, гривни, нагръдни украшения и съдове. Това откритие преобърна представите на историците за развитието на човешката цивилизация. Изключителен интерес представлява и пренесеният тук гроб № 43, със скелет на 40–50-годишен мъж, покрит с повече от 100 златни украшения. Той очертава образа на вожда (царя), имащ сакрални функции и притежаващ символите на властта.
Морската градина
След Освобождението, през 1881 г. кметът Михаил Колони пръв поставя въпроса за създаването на градска градина (зад Театъра) и съвременен приморски парк. През 1894 г. К. Шкорпил поканил във Варна паркостроителя, специализирал в дворците Шьонбурн и Белведере във Виена – чеха Антон Новак. С каруци били пренасяни ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието и Цариград... Скоро Морската градина си спечелила славата на най-красивия парк на Балканите. През 1907 г. в градината се обособява Алея на Българското възраждане, започва строежът на Аквариума, като пред него бил моделиран релефен модел на Черно море и крайбрежието му. Днес в парка се намират Астрономическа обсерватория, Природонаучен музей, Военноморски музей, кораб-музей „Дръзки”, Зоологическа градина, Алпинеум, Летен театър, детски кът с езерце и люлки, тенис корт, ресторанти и снек барове, много чешми с минерална вода. Крайморският парк е любимо място за разходка на варненци и гостите на града.
Аквариумът
Той е построен във Варна през 1912 г. по идея на цар Фердинанд. Изключително оригиналното решение на фасадата му съчетава барелефни изображения на огромна мида и някои от най-разпространените животински видове в Черно море. Централната зала на Аквариума разкрива пред погледа на посетителите впечатляваща колекция от сладководни и морски обитатели, представени в естествената им среда. В няколко съседни зали са подредени експозиции, даващи пълна представа за флората, фауната и специфичните особености на Черно море.
Делфинариумът
Единственият делфинариум в България е действително една от най-забавните атракции, които Варна предлага на гостите си. В спектакъл, продължаващ около 40 минути, посетителите могат да се убедят в невероятната интелигентност и възприемчивост на морските бозайници.
Националният Военноморски музей
Основан е през 1923 г. във Варна от група ентусиасти и първоначално се е намирал в Морското училище. От 1956 г. се помещава във вила „Диана” в Морската градина. Красивата сграда е построена през 1890 г. за италианския консул Асарето. В парка е подредена колекция от морски оръдия, стария фар на варненското пристанище и един от първите български миночистачи. Експозицията е разположена в 12 зали, проследяващи морската история на региона от древността до наши дни. Най-ценният експонат е миноносецът „Дръзки’’, прославил се с торпилирането на турския кръстосвач „Хамидие’’. Това е единственият кораб от този тип, съхранен до наши дни.
Римските терми
Епохата на римския Одесос е завещала на Варна Римските терми. Съхранените части на сградата дават основание да се смята, че това е една от най-големите постройки в източната част на Империята, свидетелстваща за богатството и значението на града.
Предполага се, че височината на сводестите конструкции е била не по-малко от 20 м. Сградата е построена през втората половина на II в. на площ от около 7000 кв. м и е просъществувала до края на III в. Дебелите й стени са строени по специфична технология, редуваща каменен зид и пет-шест реда плътни глинени тухли.
Вътрешните стълби и сводовете на вратите са оформени от огромни каменни блокове, а на места все още личат фрагменти от великолепни мозайки. Те, заедно с многочислените мраморни фрагменти, колоните и капителите, говорят за пищната декорация, с която е била украсена сградата.